Приходната част на бюджета отразява финансовите задължения, които по силата на обществения договор се вменяват на гражданите. Бюджетът за 2008 г. съдържа големи скрити резерви подобно на този за 2007 г. Отново отсъства анализ на източниците на приходи и на събираемостта на данъците и таксите. А точно заради тези слабости реалните постъпления от такси за 2007 г. надхвърлиха с 34.5 %, а събраните данъци надхвърлиха с 51% първоначално планираните.
Големите резерви са неприемливи, защото насърчават пороците на финансовото управление, каквито са ниската относителна събираемост, непрозрачното харчене на големи суми от излишъка в края на годината, ненавременното планиране и усвояване на важни разходи. Това в крайна сметка влошава състоянието на публичните услуги и на градската среда, въпреки че гражданите на София изпълняват своите финансови задължения към общината.
Разходната част на бюджета отразява задълженията, които управляващите са поели пред гражданите. Изпълнението на тези задължения през 2007 г. е лошо. СО е разходвала само 79.2% от предвидените разходи. Най-голямо е неизпълнението при “Капиталови разходи” (около 65%) и “Обезщетения и помощи за домакинства” (65 %). Това означава, че през 2007 г. столичани са били лишени от благоустройство, сигурност, помощи и други важни за живота им условия общо за 113 млн. лв., които те предварително са платили на кметството. И още по-лошо, през 2007 г. инфлацията е изяла над 10 млн. лв. от парите на софиянци.
В бюджета за 2008 г. отново се завишават разходите за чистотата, транспорта и други дейности, които не бяха подобрени през предишните две години въпреки наличието на средства. Инвестиционната програма на новия бюджет е за 308 млн. лв., въпреки че през 2007 г. от заложените 206 млн. са усвоени само 118 млн. лв., или едва 57.4%. Бюджетът не се опира на доказателства, че е повишен административния капацитет, или че са подготвени проекти и договори, съответстващи на завишените с 260 % инвестиции за тази година. Няма и политически гаранции от кмета и неговия екип, че обещаното в разходната програма за 2008 г. ще бъде изпълнено.
Предлагаме представения проект на бюджет на СО за 2008 г. да не бъде подкрепен от СОС поради следното:
1. Политиката на повишаване на данъците и таксите не съответства на способностите на кметската управа да усвоява ефективно събраните пари. Това ще доведе до по-висок преходен остатък и още по-големи инфлационни загуби от тези през 2007 г.
2. Бюджетът за пореден път ще налее огромната сума от близо 67 млн. лева в градския транспорт, без програма за излизане от порочния кръг на субсидирано “догонване” на себестойността, съчетано с безсилие срещу гратисния превоз, злоупотребите и разхищенията.
3. Фирмите по чистотата общо ще получат с 36 % по-голяма сума от тази за предходната година без гаранции, че градът ще бъде по-чист. Пак ще им се плаща без ясни критерии за количеството и качеството и без реален контрол на свършената работа.
4. В бюджета на СО за 2008 г. не може да се прочете решението на нито един от проблемите на града, като се почне от бездомните кучета, дупките, разбитите тротоари, мръсните улици, буренясалите градинки и се стигне до масовия транспорт, незаконното строителство, паркирането и уличните задръствания.
5. Срещу платените от софиянци местни данъци и такси, те няма да получат по-качествени услуги и по-добра градска среда. Бюджетът гарантира финансовите интереси единствено на концесионерите и фирмите, с които общината е договорно обвързана.
06.03.2008 г.
Tags: Бюджет · Икономическа политика · Общинска политика
| Димитър Бъчваров: Оптимистичните управленски програми, се пишат само за добро впечатление |
|
Димитър Бъчваров: Добро утро.
Водещ: Има доста, меко казано, амбициозни пунктове в тази програма. Огромни инфраструктурни проекти, доста сериозни инвестиции са заложени. Как оценявате, на първо място, реалистичността на тази програма?
Димитър Бъчваров: Ами реалистичността на програмата, преди да и се даде някаква оценка, бих искал да посоча един пример. Много съм разочарован, че тя излиза сега, два дни преди приемането на бюджета. Смисълът на тази програма беше да бъде част от политиката, която намира числов израз чрез годишните бюджети на общината. Фактически на общинския съвет, след два дни, му се предлага в едно, на куп, в една сесия да се приеме основните решения, свързани с общинските данъци и такси, с бюджета заедно, без да има възможност те да се осмислят и преди тази програма всъщност да е била станала известна, публично да е била обсъдена да има някаква връзка. Това е този пример, спирам се на него само, за да кажа, че този вид програми, които изглеждат много оптимистични, много приятно за четене, често пъти се пишат, за да направят добро впечатление. И това тягостно усещане, че тази програма е от този вид за сега се подкрепя от факта, който посочих.
Водещ: Господин Бъчваров, наистина заложените проекти са повече от амбициозни. Зачитам част от посочените вътре параметри. Разширяване на 18 основни градски артерии, 16 кръстовища, изграждане на 12 участъка от Републиканската пътна мрежа и входно-изходни артерии на града. Регулирано на движението чрез 800 датчици и 100 камери. Изграждането на четири нови парка. Има ли според вас някакъв, макар и груб, разчет, колко би струвало това?
Димитър Бъчваров: В програмата няма такъв разчет. Няма такъв разчет поне по елементи. Вероятно ще струва милиарди, които общинският бюджет, това исках да кажа, няма ресурс да ги осигури и в такъв случай би трябвало да се посочат съвсем отчетливо източниците, защото за да се реализира нещо 2010 година то днес вече трябва да има проект, днес вече трябва да се говори за финансиране, а не обратното. Именно това малко оприличава, не само тази програма, всички кметове у нас, така, се поддават на изкушението, като онзи виц за циганина с мансардата, който, когато разбрал, че не се дава в момента обещаното, просто спокойно обещавал хубави неща.
Водещ: Добре, конкретно да ви попитам тогава. В четвъртък се очаква да бъдат приети и новите данъци на столичани, освен тази програма. Те ще бъдат по-високи от миналогодишните, стана ясно вече, дори си имахме вчера и протест по тоя повод. Ще стигне ли, обаче, това увеличение за реализиране или поне за началото на реализиране на тези амбициозни проекти и какви средства в същност ще се генерират?
Димитър Бъчваров: Не. Няма да стигне, разбира се, това увеличение. Дори да беше три пъти по-голямо увеличението на данъците пак нямаше да стигнат средствата. Разбира се, не може да твърдим, че с данъците, които се събират от гражданите в столицата, се изчерпват всички възможности за финансиране, на която и да е програма.
Водещ: Не, посочени са и други източници, но еврофондовете, повишаването на субсидията от държавния бюджет, което лично на мен…
Димитър Бъчваров: Ето, ето това е вече, така, залагането на едни бъдещи, на едни бъдещи финансирания, които изискват… Еврофондофете изискват в момента вече да има проекти, за да може да се усвоят тези пари или дори част от тях до края на мандата на този общински съвет. А пък завишаването, че предвиждането, че правителството ще промени финансовата си политика в своя контекст съдържа друга амбиция, че едва ли не правителството трябва да се промени. Това правителство няма да промени своята политика. Не веднъж тоя спор е воден между сегашния кмет и сегашното правителство…
Водещ: Добре, господин Бъчваров, вие като …
Димитър Бъчваров: …т.е., не може да се прави една програма, която да съпоставя, нейното изпълнение да бъде зависимо от някакви, така, надежди за бъдещи събития, политически, които в същност въобще не са гарантирани от нищо. Една сериозна програма би трябвало да бъде едновременно смела, но едновременно и много по-обоснована и по-консервативна, по отношение на финансирането.
Водещ: Вие, като опозиция на ГЕРБ в Столичния общински съвет, имате ли някакви конструктивни предложения за промяна на част от параметрите, да кажем, на програмата или за конкретни действия, които да бъдат заложени в нея?
Димитър Бъчваров: Не е наша работа да предлагаме промени в програмата на кмета и на мнозинството. Това е тяхна политическа задача, още повече, че те са, така да се каже, абсолютно мнозинство. Ние имахме предложения, конкретно за този бюджет и те знаете ли ги отхвърлиха единодушно, според мен, без дори да вникнат в тях или дори, когато бяха съгласни с тях. Например, за общинските данъци, ние отхвърлихме идеята да се повиши с 33%, така известния като данък сгради, т.е. имущественият данък върху недвижимите имоти. Предложихме да се направи едно по-малко повишение върху всички общински данъци, свързани с недвижимо имущество, включително върху прехвърлителните сделки. Защото вижте, какво се получава. Обременява се, увеличава се тежестта с 33%, рязко, върху собствениците на имоти, а пък върху фирмите, примерно, които спекулират с имоти, върху тези, които изкарват не лоши печалби от тези сделки, няма увеличение на тежестта. Или примерно за автомобилите. Едно поголовно увеличение с 25% на данъка върху моторните превозни средства, което веднага, пропорционално утежнява много повече собствениците на нови автомобили и съответно създава възможности, т.е. не се отразява на тези, които пълнят столицата с автомобили, които буквално ни задушават…
Водещ: Господин Бъчваров, можете ли…
Димитър Бъчваров: …и в това отношение. Ние предложихме съвсем друг подход. Те го отхвърлиха с аргументи, които във всяко отношение бяха несъстоятелни.
Водещ: Можете ли да направите едно грубо изчисление с колко ще се повиши общата данъчна тежест на столичани през 2008 година, спрямо 2007 година?
Димитър Бъчваров: Общата данъчна тежест, имате предвид само по отношение на …
Водещ: От местните данъци и такси, да.
Димитър Бъчваров: …на местните данъци, а да и таксите разбира се. Тука отварям една скоба, дори фактът, че ги смесваме така лесно показва, че и тук има, така, един неправилен подход. Таксите са цени на услуги, а не данъци, но те са така конструирани…
Водещ: Да, но са свързани.
Димитър Бъчваров: …да, хората ги приемат като данък, с пълно основание. Ами ще се повиши с около 16% средно.
Водещ: Средно с около 16% ще плаща всеки, в повече, всеки софиянец.
Димитър Бъчваров: Което искам да подчертая е значително.
Водещ: Добре…
Димитър Бъчваров: Значително е рязко това повишение.
Водещ: Добре, господин Бъчваров. Благодаря ви за този разговор. Димитър Бъчваров, председател на групата на ДСБ в Столичния общински съвет.
Tags: Икономическа политика · Общинска политика · Политически позиции · Пред медиите
Общинският съвет предлага на едно, на куп, в една сесия да приеме решения, свързани с общинските данъци и такси, с бюджета заедно, без да има възможност те да се обмислят. Това каза в предаването “Преди всички” на БНР Димитър Бъчваров, председател на групата на ДСБ в Столичния общински съвет. “Този вид програми, които изглеждат много оптимистични и много приятни за четене, често пъти се пишат, за да направят добро впечатление”, добави Бъчваров. Той каза, че в програма има записани много амбициозни проекти, за които няма разчет колко ще струват. “Вероятно ще струват милиарди”, добави общинският съветник и поясни, че общинският бюджет няма ресурс да го осигури, защото, за да се реализира нещо 2010 годна, днес трябва да се говори за финансиране. Според Бъчваров и увеличението на данъците също няма да спомогне за реализацията на предвидените проекти в програмата за управление на столицата.
Не може да твърдим, че данъците, които се събират от гражданите изчерпват всички възможности за финансиране, добави още съветникът от ДСБ. Той каза, че другата възможност - европарите, изискват в момента да има проекти, за да може да се усвоят парите
Не може да се прави една програма, чието изпълнение да бъде зависимо от надежди за бъдещи политически събития, каза още Димитър Бъчваров.
Tags: Бюджет · Икономическа политика · Общинска политика
| |
| |
в. “Седем”, интервю на Рени Нешкова
- Г-н Бъчваров, в неделната рубрика “Темата на Нова” по НТВ експрезидентът Петър Стоянов хвърли “бомбата” с твърдението, че протестите на ДСБ по време на визитата на Путин били нещо като компенсация заради ‘гузната съвест” на Иван Костов, защото като премиер той е продал на руснаците комбината. Нещо повече, според Стоянов Андрей Луканов е диктувал на Костов какво да прави. Вашият коментар?
- Спомените на президента Петър Стоянов са по-лоши от откровената лъжа. Те са полуистина. Който не знае подробностите, неизбежно става жертва на полуистините. Особено ако е гласувал, за да бъде избран авторът им за президент. Някога сме вярвали на този човек. Затова лъжата лесно се утаява в съзнанието като истина. Или ни запраща някъде между “твърдо е така, щом го казва той” и “има нещо вярно”. А територията на съмнението в политиката е огромна. Малцина се опитват да я прекосят докрай и да стигнат до истината.
Единадесет години след безпрецедентния грабеж на банките, икономическата катастрофа, липсата на хляб и ток и стихийните бунтове, причинени от чудовищното “управление” на Жан Виденов, десният президент Стоянов възхвали комуниста Виденов като безспорно честен управник. Седем години след като Иван Костов извади България от националната катастрофа, стабилизира лева, създаде пазарната икономика и превключи релсите на българската история към НАТО и ЕС, “антикомунистът” Стоянов определи Костов като изпълнител на политиката на Луканов. Твърдата днешна позиция на Костов срещу путинизацията и превръщането на България в троянски кон на руската енергийна олигархия в Европа беше наречена от Стоянов “политическа гузност”. Защото според “нашия” президент не друг, а Костов пръв застрашил българските интереси, като продал “Нефтохим” на руската компания “Лукойл” вместо на “Шел”. И с това България още тогава станала енергийно зависима от Русия. Тази глупост досега беше повтаряна само от най-твърдоглавите бесепари. Сега я чуваме от президента Стоянов - човек, претендиращ, че е умен и компетентен, сиреч запознат с фактите, владеещ политическата логика, способен да осмисля действителността.
- А какви бяха фактите?
- Ето какви бяха:
1. „Нефтохим” беше оставен от “честния” Виденов със 173 млн. долара просрочени задължения към банки и доставчици и дълговете му нарастваха.
2. В края на 1996 г. (след като житото беше изнесено и страната остана без хляб) по нареждане на Виденовото правителство “Нефтохим” сключи сделка за тайна доставка на 300 хиляди тона пшеница от Югославия срещу дизелово гориво. Горивото - по занижени цени, а зърното - 50 % по-скъпо от това на пазара. Сделката дори не беше осчетоводена, т. е. беше класическа криминална далавера.
Чрез сложна схема с участието на Държавния резерв зърното беше окрадено, а “Нефтохим” загуби 67 млн. долара, които никога не бяха възстановени нито на държавата, нито на комбината.
3. “Нефтохим” приключва 1996 г. със загуба от 85 млн. (сегашни) лева и е единствената рафинерия в света, отчитаща загуби пета поредна година. От 1993 до 1996 г. предприятието е източвано не само на входа и на изхода, но съвсем официално и от държавата. През 2005 и 2006 г. например горивата са продавани на вътрешния пазар по цени, определяни от правителството, които са били с до 50 % по-ниски от разходите само на суровината за тяхното производство. За да не се помпала инфлацията!!
4. Никоя банка и никой доставчик в света (и най-вече руските доставчици) не желаеха да кредитират такова предприятие. В началото на 2007 г. „Нефтохим” на практика беше фалирал.
5. С огромни трудности правителството на Иван Костов успя да стабилизира Бургаската рафинерия, но през 1999 г. състоянието й все още беше “на ръба”. Предприятието се нуждаеше от минимум 100 млн. долара свежи оборотни пари за възстановяване на нормалната му дейност и от над 300 млн. долара инвестиции.
6. Заради състоянието на рафинерията (до което я доведе правителството на “честния”
премиер), а не заради користни комбинации на Костов, към приватизацията на “Нефтохим” практически нямаше интерес от световните корпорации. Впрочем купувачът „Лукойл” беше препоръчан от консултантите по приватизационната сделка “Артур - Андерсен & Кредитандщалт”. “Шел” за съжаление се отказа от “Нефтохим” и вместо в производство инвестира в бензиностанции и търговия с нефтопродукти.
7. Освен от окаяното финансово състояние западните компании бяха отблъснати и от остарялата технология и свръхнаситеността на регионалния пазар с горива. Румънските рафинерии, макар и в по-добро състояние, по това време също не привлякоха водещи световни инвеститори и някои от тях бяха закупени от по-малки европейски и руски компании.
8. За разлика от природния газ суров нефт може да се достави отвсякъде. Рафинериите по принцип не са зависими от монополни доставчици на суровина. Същото важи и за горивата. Затова и “Нефтохим” покриваше под 70 % от вътрешното потребление.
9. Единствената причина рафинерията в Бургас да внася главно руски петрол е фактът, че той е най-евтин поради късите транспортни разстояния и ограниченото търсене в Черноморския басейн. Доставките отвъд Босфора не са проблем, но просто са по-скъпи.
10. Накрая не без значение е и фактът, че “Лукойл” беше първата руска компания с масирано участие на западни капитали. Акциите й се продават на най-големите световни борси. Тя не е инструмент на руската геополитика не за друго, а поради това, че действа при жестока конкуренция (за разлика от Тазпром” например).
Е, как от тези факти може да се заключи, че приватизацията на „Нефтохим” е подчинила българската енергетика на Русия? За какво да е гузен Иван Костов? Затова ли, че при неговото управление държавата взе 101 млн. долара за предприятие, което за по-нататъшното си съществуване се нуждаеше от минимум 400 млн. долара за оборотни средства и инвестиции? Или пък затова, че приходите в хазната от акцизи и ДДС, внасяни от „Нефтохим”, се увеличиха над два пъти за първите две години след продажбата му? А може би заради факта, че „Нефтохим” е единственото крупно предприятие у нас, което след приватизацията изпълни изцяло инвестиционната си програма и спази сроковете на ЕС за преминаване изцяло към безоловен бензин?
- Петър Стоянов твърди, че това съвпада и с политиката на Луканов?
- Ако това съвпада с програмата на Луканов, защо при Луканов хората спяха по две нощи в колите си, за да заредят 20 литра бензин? Едва ли r-н Стоянов би спорил, че Луканов искаше да продаде не опропастеиия “Нефтохим”, а тръбите на “Булгаргаз” на руската олигархия. Както и че не би имало нищо по-лесно за Костов от това да сбъдне тази Луканова цел. Но той не го направи.
- Хората са забравили Лукановата зима, израсна едно цяло поколение, което не помни началото на прехода. Припомнете някои от фактите, които определяха онези първи години след падането на Берлинската стена?
- Луканов обяви мораториум върху външния дълг и настана мрак, студ и глад през прочутата Луканова зима. Костов извади България от пропастта през прочутото лято на 1997 г., а в края на неговия мандат външният ни дълг заемаше два пъти по-малък дял от икономиката на страната, отколкото при Луканов. Луканов създаде кастата
на “добре облечените бизнесмени”, която накрая застреля самия него. До 1997 г. престъпността вилнееше като през времето на кърджалиите и даалиите, описани от Йовков. При Костов бяха махнати лепенките от магазините и колите. Пазарът се нормализира. Застраховател престана да означава бандит.
- Много от хората, разочаровани от Иван Костов, твърдят, че най-голямата му грешка е зле извършената приватизация. Държавната собственост отишла в ръцете на бившите червени, което е теза и на президента Стоянов. Така ли е?
- Като че ли дори за миг икономическата власт преди е била у някой друг. Приватизацията у нас практически започна в средата на 1997 г., когато в страните от Централна Европа тя вече завършваше. Международните финансови институции, САЩ и ЕС поставиха като твърдо и първо условие за тяхната помощ бързата приватизация. Нито в НАТО, нито в ЕС членуват страни с държавна икономика. Можеше, разбира се, да не се продава от опасения, че повечето имащи пари у нас са от бившата номенклатура. И, разбира се, никакви РМД-та (вкарани в закона впрочем от Ж. Виденов), защото в тях бяха всички бивши директори. Инвеститори отвън също никога нямаше да купят тези 2400 комунистически предприятия, приватизирани от правителството на Иван Костов, защото тяхната обща средна рентабилност беше отрицателна от минус 15%!! Тази “черна” работа на реформата беше свършена при президентския мандат на г-н Стоянов, но от други. Не защото беше приятна, а защото от това зависеше съдбата на България. В политическата битка, наречена “приватизация”, имаше и грешки, и корист, и човешки падения. Но ако тази “лоша” приватизация не беше направена, сега вместо в ЕС щяхме да сме Беларус на Балканите.
Високата престъпност като държавна политика обаче се върна после. Грабежите от 1993 -1996 бяха задминати тъкмо от тези, при които г-н Стоянов ни отреждаше ролята на разбити авари. По-лесната задача - раздържавяването на печелившите предприятия в една много по-богата преобладаващо частна икономика, се падна на тях.
И те ни показаха образци на мегакорупция с международни мащаби. От БТК до магистрала „Тракия”, от камчийския плаж до АЕЦ “Белене”.
- Как си обяснявате отношението на а-н Стоянов към Костов?
- Всички държавници от бившите соцстрани, провели приватизация и цялостни реформи след падането на Берлинската стена, платиха скъпа политическа цена. Никой от тях днес не е на власт. Г-н Стоянов не иска да плати част от тази цена. Дистанцира се. Но каквато и поза да заема той сега, неговият мандат ще остане в историята не с гладките му речи, а с необратимите реформи, с болезненото разкъсване на старата и израстването на новата обществена тъкан, с високата цена на закъснелия преход и дефектите на новосъздадената българска пазарна демокрация. Ако Костов като премиер е провеждал политиката на Луканов, каква е била алтернативата, предложена от Стоянов? И какви са възгледите му сега. Какво мисли бившият “син” президент за геополитическите енергийни проекти, отклоняващи историческата траектория на България отново на изток за поколения напред. Какво мисли за правителството, чиято корумпираност се е превърнала в европейски проблем? Колко сериозни са шансовете на сегашната коалиция да се окопае във властта за още един мандат? За всичко това Петър Стоянов мълчи. Ако не мълчанието, а говоренето по тези въпроси (както твърди той) са израз на гузност, то какви угризения пораждат полуистините и омерзението, изразени задъхано от бившия ни президент в последното му телевизионно предаване. Въпросът съвсем не е личен, каквато беше претенцията на предаването. Цялата драматургия на полуистините на Петър Стоянов очевидно беше насочена към интелигентните участници в политиката. Хиляди от тях ще бъдат отвратени от “техния” президент и “техния” премиер. Те няма да гласуват на следващите избори с чувството, че синьото е омърсено. Суетата на едни човек ще тържествува. А жертвите ще бъдат много. |
Tags: Политически позиции · Пред медиите
Прави впечатление, че кризата със снега в София беше превърната в пиар на двама души, които накрая взаимно се хвалеха – Бойко Борисов и Георги Крумов (шефът на „Екуест”). Това е особено нагло на фона на това, което хората изпитват. Нито един от общинските съветници не си спомня изобщо някога София да е била в толкова тежко положение… Tук се пораждат и други съмнения и трябва да се направи една цялостна ревизия на плащанията по тази дейност.
По служебен път като общински съветници ще искаме да разберем какво е фактурирано, какво е отчетено, как службите за контрола на общината са приели фактурите. Всичко това ще изследваме допълнително, и тогава, ако има съмнения, че зад тази работа стои някаква форма на злоупотреба, ще реагираме по всички възможни начини. В договора за концесията ще искаме да разберем не се ли дължат неустойки от концесионера.
Състоянието на столицата не е резултат от природно бедствие, това е елементарен снеговалеж. В най-добрия случай това състояние е бехзаберие, а в най-лошия – на корупция. Такъв случай не е имало и на фона на това – наглостта на втория или третия ден от това състояние е унизително Борисов и Крумов да си отправят такива похвали.
Не е редно кметът да се явява Батман, който лети над София и брои камиони – това е инфантилно профанизиране на проблема. Няма нужда един добър кмет да обикаля от 3 часа през нощта и да брои камионите. Един добър кмет вика инспекторите и концесионерите и след това – неговите инспектори стоят до 3 часа, глобяват или провеждат служебните си функции. Това, което се случи, е блудкава героизация. На какво основание МВР брои и засича камиони на концесионера. Всички тези изявления можем да коментираме само с ирония. Реалистичният коментар е колко е почистено и колко не, не може да има коментар колко са камионите.
Представянето на нещата по този начин навява на мисълта, че това ще има крайно отражение във фактурирането на услугата – една „добра” услуга, която е „добре” платена, предположи още той.
За два дни в „Пирогов” са постъпили над двеста души, възрастни хора не могат да пресекат улиците. Това е отвратителна и неморална постановка.
Това което стана на Петолъчката в Сливен, което стана в Пловдив, което стана във Варна – това са резултатите от некомпетентност, арогантност, наглост, която обаче само в София ни се представи като героизъм.
Концесионерът в столицата също имаше особено нагли прояви, когато на въпрос „Какво да правят софиянци в това положение, те са буквално обсадени от снега”, който дори не е много, той нагло отговори: „Ами ще се съобразяват с природата”. Това е отговор, който вероятно дават племенните вождове в Африка, където хората се борят с природата. В една европейска столица, гражданите не се борят с природата. Това е една наглост, пред софиянци. В София случаят е особено симптоматичен с наглостта да се представи едно невежо управление като героизъм.
Tags: Политически позиции · Пред медиите
ДСБ предлага излишъкът на София да отиде за болници и детски градини
Част от бюджетния излишък на София - 30 милиона и 380 хиляди лева, да бъде даден за разходи на здравни и лечебни заведения и детски градини, предложи днес председателят на групата на ДСБ в Столичния общински съвет (СОС) Димитър Бъчваров. По негови сметки сумата за това ще възлиза на около 2 милиона лева. Според него останалата сума трябва да влезе в разходната част за бюджет 2008 на общината. Обяснението на общината за средствата е, че с тях ще се платят строителни работи, услуги и доставки, които са били над предвиденото за тази година. Парите трябва да бъдат изхарчени за 12 работни дни до края на годината, като лично кметът Бойко Борисов разполага с 3 млн. лв. от излишъка, акцентира Бъчваров.
За първи път от прехода има бюджетен излишък в Столична община и чрез него се създава “черна каса”, в която ще се раздават коледни подаръци за фирми, които са подпомогнали или платили кампанията на ГЕРБ за местните избори, беше коментарът на депутата от ДСБ и шеф на столичната организация Атанас Атанасов. Той очаква този излишък да се изхарчи непрозрачно, защото средствата са надвзети суми от софиянци
Tags: Икономическа политика · Политически позиции · Пред медиите
